Когато изпращате в чужбина документи имате няколко варианта.
1. Да го изпратите така както е;
2. Да го заверите нотариално;
3. Да го легализирате със заверка на подписа на преводача;
4. Да му поставите апостил;
5. Да му се направи заверка в посолство.
Кога какво се прави?
1. Можете да изпратите документ така, както са ви го издали, в случите, когато изпращате договори, фактури, оферти, е-мейл кореспонденция, извлечения от движения по банкови сметки или когато приемащата държава е подписала международен договор или конвенция, по които и България е страна. такъв е примера с актовете за гражданско състояние (за раждане, за сключен брак и за смърт), защото България е страна по Виенската Конвенцияот 1976г, ратифицирана у нас през Декември, 2013г. Ако такъв документ ще ви послужи в държава, ратифицирала тази Конвенция, изисквате от общината акта ви за гражданско състояние да бъде издаден по Конвенцията на съответния език. Ако нямат възможност да Ви издадат акта на съответния език, тогава можете да прикачите към акта официален превод. Изпращате го така и нищо повече не се изисква от вас като допълнителни заверки и легализации.
Списък на държавите, ратифицирали Конвенцията: Австрия, Белгия, Босна, България, Хърватия, Естония, Франция, Германия, Италия, Литва, Люксембург, Македония, Молдова, Черна гора, Нидерландия (европейската й територия), Полша, Португалия, Румъния, Сърбия, Словения, Испания, Швейцария, Турция. Моля да имате предвид, че тази форма важи ЕДИНСТВЕНО ЗА актове за гражданско състояние!!!
Когато разполагате с частен документ ( такъв, който е издаден/ съставен/ подписан/ от физическо лице или от дружество, той не се легализира. Изпраща се във вида в който е. Евентуално може да бъде придружен с официален превод или с официален превод и със заверка на подписа на преводача в МВНР.
Ако все пак се изисква такъв документ да бъде легализиран с апостил, това може да се случи като му се направи нотариална заверка на подписа на тируляра или да му се снеме нотариално заверено копие.
2. Кога се правят нотариално заверени копия?
С редица държави Р България има сключени договори за двустранна правна помощ. Това означава, че в тези държави, с които България е в договорни отношения , документите могат да се изпратят с нотариални заверки на български нотариуси. Тогава местните нотариуси в тези държави могат да проверят валидността на нотариалните заверки, поставени от български нотариуси. В резултат си спестявате такси за легализация на документите.
Тези държави са: АВСТРИЯ; АЛЖИР; АЗЕРБАЙДЖАН; АРМЕНИЯ; БЕЛАРУС; ВИЕТНАМ; ГРУЗИЯ; ГЪРЦИЯ; ИТАЛИЯ; ЙЕМЕН; КИПЪР; КНДР; КУБА; КУВЕЙТ; ЛИБИЯ; МАКЕДОНИЯ; МОНГОЛИЯ; ПОЛША; РУМЪНИЯ;РУСКА ФЕДЕРАЦИЯ; СИРИЙСКА ; АРАБСКА РЕПУБЛИКА; СЪРБИЯ; (ДОГОВОРЪТ С БИВША ФНР ЮГОСЛАВИЯ СЕ ПРИЛАГА И ЗА ДЪРЖАВИТЕ БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА,СЛОВЕНИЯ И ХЪРВАТСКА); УЗБЕКИСТАН; УКРАЙНА; УНГАРИЯ; ФРАНЦИЯ; ЧЕХИЯ; (ПРАВОПРИЕМНИК ПО ДОГОВОРА Е И СЛОВАКИЯ).
3. Заверка на подписа на преводача се поставя, когато изпращате документ в държава, с която имаме сключен договор за правна помощ и документа е издаден само на български език. Заверка на подписа на преводача се поставя и когато получавате документи, легализирани или не ( в зависимост от случая), на чужд език, които следва да представите в официални български институции. Преводите, извършени в чужбина не се признават в България, защото в базата данни на МВНР се пазят образци от подписите на всички заклети преводачи, имащи право да извършват официални преводи към агенции.
4. Кога се поставя Апостил?
Извън списъка на държавите, с които имаме договори за правна помощ, остава държавите, ратифицирали Хагската конвенция, а именно: Албания, Андора, Антигуа и Барбуда, Аржентина, Армения, Австралия, Австрия, Азербайджан, Бахами, Барбадос, Беларус, Белгия, Белиз, Босна и Херцеговина, Ботсвана, Бруней, България, Великобритания, Вануату, Венецуела, Германия, Гренада, Грузия, Гърция, Дания, Доминика, Доминиканска Република, Еквадор, Естония, Израел, Индия, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Казахстан, Кипър, Китай – само за специалните административни райони Хонконг и Макао, Кабо Верде, Колумбия, Корея, Киргизстан, Коста Рика, Латвия, Лесото, Либерия, Литва, Лихтенщайн, Люксембург, Мавриций, Македония, Малави, Малта, Маршалови Острови, Мексико, Молдова, Монако, Монголия, Намибия, Никарагуа, Нию, Нова Зеландия, Норвегия, Оман, Островите Кук, Панама, Перу, Полша, Португалия, Румъния, Руска Федерация, Салвадор, Самоа, Сан Марино, Сао Томе и Принсипи, Свазиленд, Сейнт Винсент и Гренадини, Сейнт Кидс и Невис, Сейнт Лусия, Сейшели, Словакия, Словения, Суринам, Съединени Американски Щати, Сърбия, Тонга, Тринидад и Тобаго, Турция, Узбекистан, Украйна, Унгария, Уругвай, Фиджи, Финландия, Франция, Холандия, Хондурас, Хърватия, Черна Гора, Чешка Република, Швеция, Швейцария, Южна Африка, Япония.
Между България и тези държави официалните документи ( тези, които са издадени от официални институции) , се изпращат с апостили.
Апостилите се поставят най-общо от три институции: МОН, Министерство на правосъдието и МВНР.
Апостили от МОН:МОН има право да поставя апостили върху дипломи от висши, средни и основни училища, академични справки и други подобни.
Апостили от Министерство на правосъдието: Министерство на правосъдието поставя апостили върху нотариално заверени документи, документи, издадени от Български съдилища (съдебни решения, удостоверения и др), документи, издадени от агенция по вписванията ( Търговски регистър, регистър Булстат, Имотен регистър)
Апостил от МВНР: поставя се във всички останали случаи. Преди да бъде поставен, се изисква институцията, издала документа, да постави върху него удосотверителен белег ( най-често печат), че подписите и печатите, положени върху този документ са верни. Такива документи са с произход от общини, данъчни служби, Министерство на здравеопазването и други.
Поставят се на допълнителна страница, прикрепена към документа или на самия документ, ако има достатъчно място за това, без по този начин да се засяга текста или да се скрива съдържанието на документа. Между документа и апостила се поставя свързващ печат.
Относно документите, които пристигат от чужбина, следва да се имат предвид същите правила. Те могат да пристигнат в България с нотариална заверка, ако България е в договорни отношения с държавата по произход на документа или да пристигнат в частна писмена форма без да бъдат снабдени с преводи и заверки когато получавате договори, фактури, оферти, разписки и подобни, а може да е задължително тези документи да пристигнат в България легализирани с апостили.
5. Заверка в посолство.
В случай че документите не притежават или не могат да бъдат снабдени с
апостил, за да произведат действие на територията на България, те трябва
да бъдат удостоверени (легализирани) съгласно общоприетата практика:
- изисква се документът да бъде заверен от Министерството на външните работи на издаващата държава
- щемпелът на Министерството на външните работи на чуждата държава следва да бъде удостоверен/легализиран от българското дипломатическо или консулско представителство в тази държава.
Когато в издаващата държава няма българско посолство / консулство:
Щемпелът на Министерството на външните работи на издаващата държава
следва да бъде удостоверен/легализиран от посолството на тази държава в
столицата на трета държава, което е акредитирано и за България. След
това, подписът и заверките на консулската служба на това посолство
трябва да бъдат заверени и от консулската служба на българското
посолство в тази държава.
Заверка в посолство може да се направи и когато изпращате документ, изискването за чиято форма е "нотариална заверка на подпис и/или съдържание". В този случай консултъ на съответната държава, в която следва да бъде получен документа, изпълнява функцията на нотариус. Тогава не се налагат допълнителни легализации. На последно място Португалия трудно приема заверки, извършени по общия ред и предпочита документите, които ще се изпращат от България в Португалия да бъдат заверявани в тяхното посолство тук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар